За Бабаджи от книгата на Ленард Ор “Откажи се от навика да умираш – науката за вечния живот”

 Значението на Бабаджи, на Бог-баща в човешка форма, през цялата история, е огромно за просветле­нието и благополучието на всички хора. Наред с това, че поддържа местен адрес и е достъпен за всички в нормалната си човешка форма, Бабаджи винаги се е явявал на хората в сънищата им както в астрални или окултни форми, така и във физическа форма в целия свят и през всички епохи.
   
   Според мен Бабаджи участва съзнателно в човеш­ката история от милиони години. Този безсмъртен йога-учител е най-интелигентният и божествен човек, когото познавам. В неговата обикновена човешка форма живее цялата мъдрост, сила и любов на Бог. Той е въплъщение на божественото човешко съвър­шенство. Той не обещава нищо, но дава толкова, кол­кото може да приеме и побере душата ви.

   Бабаджи е вечният дух в човешка форма. В Стария Завет на Библията той е известен като Ангел Госпо­ден. Библията учи, че Ангелът Господен е самият Гос­под; той е Бог (вж. Съдии Израилеви 13). Той не е ка­то другите ангели – Михаил, Гавраил, Луцифер и т.н., които са били създадени. Бабаджи сам създава собствените си тела и участва в драмата на създаване­то си, за да подобри качеството на човешкия живот. Опитваме се да го наричаме с имена като „Вестител” и „Ангел”, защото не можем да възприемем цялост­ното му същество. Възприемаме единствено екзис­тенциалното съобщение, което ни разкрива. Това ду­ховно образование може да бъде наречено “най-висшето обучение”.

   Бабаджи е източник или вдъхновение за всички религии. Всички те са опити да го разберем и да издиг­нем съзнанието си, за да станем като него. Бабаджи е самият бог Шива. На санскрит думата „Шива” озна­чава „бог”. Бабаджи е Бог-баща. Баба означава „ба­ща”. Джи означава „върховен” или „уважаван владе­тел”. Бабаджи винаги е само един, по има много тела. Шива, или Бог, духът, който обхваща всичко, е съ­ществувал преди религиите, преди хората и преди съ­творението. „Ом Намаха Шивая” е вечното име на Бог според самия Бабаджи. Първата човешка форма на Шива на Земята се наричала Шива и в санскритските книги се изобразява като скромен йогин отшел­ник. Неговият аскетизъм обаче обхваща целия живот, включително удоволствията. Шива участва във всич­ко, дори понякога в необуздан секс, но основният му начин на живот е да седи в усамотение сред природа­та и да медитира, като често прекарва по този начин цели векове. Любимите му места винаги са били пла­нината Кайлаш и Херакан. Той се връща в тази об­ласт хилядолетие след хилядолетие. Нарича го висше вселенско духовно поклонничество. Днес тук има кра­сив ашрам, а потокът от посетители от всички страни и всички религии на земята никога не секва.

   Гирляндите от змии, които носи Шива са символ на основния принцип на йога на физическото безсмъртие. Кобрата символизира смъртта. Да укра­сиш тялото си със смъртта, означава да бъдеш неин господар. Осъзнаването на енергийното тяло и усеща­нето за него е тайната на победата над смъртта. Да носим смъртта със себе си като приятел ни предпазва от нея.

… …

   Бабаджи е създател и диригент на творението си. Когато е в човешко тяло, той нарича себе си Бхоле Баба, което означава „скромен баща”. Обикновено той води толкова скромен живот, когато е в човешка форма, че никой не може да го разпознае без негова­та благодат – чрез вътрешно осъзнаване. В него няма нищо особено, освен за онези, които виждат. Като Бхоле Баба той не се намесва. Той ни чака да еволю­ираме достатъчно, за да го видим. Той ни защитава с минимална намеса, иска сами да поемем отговорност и да разчитаме на себе си.

   Понякога той публично потвърждава истинската си идентичност, като позволява на хората да го нари­чат Върховен Бог.

… …

Телата на Бабаджи

   Бабаджи може да създаде човешко тяло чрез съз­нанието си направо от Духа. Освен това той може да се появи и чрез раждане, което често прави. Той не­прекъснато експериментира с човешкото съществува­не. В тялото си като Кришна преди пет хиляди години той казал на Арджуна: „Ние и двамата сме преми­нали през много раждания. Аз си ги спомням всички; а ти – не”. Проявяванията на Бог в човешка форма се наричат „теофании”. Телата на Бабаджи се наричат още лела, което означава „божествена игра”. В някои от тези лела той минава през смъртта, в други я по­беждава, понякога многократно. Бабаджи може да бъде както смъртен, така и безсмъртен йогин в зави­симост от това какъв урок иска да ни даде.

   Една от загадките, свързани с човешките тела на Бабаджи – лела – е, че той понякога изучава способ­ностите на всяко тяло, сякаш не е пълновластен гос­подар на Вселената. Той се подлага на същите страда­ния и на всички човешки проблеми, пред които сме изправени и ние, и то не само за няколко десетиле­тия, а в продължение на стотици години. Изглежда, че той винаги е в приятелски отношения с нас и изпроб­ва всички страни на човешкото съществуване. Той може да излезе от пиесата във всеки един момент -както можем и ние, когато станем духовно просветле­ни, – но не го прави. Той понася и преживява човеш­кото състояние, като изпитва в човешко тяло още по­вече страдания, отколкото можем да си причиним са­мите ние. Това е удивително.

   Нямаше да мога да напиша това, ако не бях срещ­нал Бабаджи в няколко от телата му и ако не бях ви­дял как го прави в действителност. Във всяко тяло обаче личат пълната му трансцендентност и Божест­вено присъствие, стига да можете да ги видите.

… …

   Напълно убеден съм, че Херакан Баба е безсмърт­ният Бабаджи, известен като Йоги Христос на Индия в “Автобиография на един йогин” от Парамаханса Йогананда. За мен е голяма чест и щастие, че го познавам във физическата му форма и че той е мой учител.

   Бабаджи умира съзнателно и както умира съзна­телно, така и постига победа над смъртта, като из­ползва всички методи. Той лично разиграва всички възможни сценарии. Той е най-висшият експеримен­татор. Бабаджи е бог в човешка форма, но едновре­менно с това е и Вечният Безкраен Дух, равномерно разпределен във времето и пространството. Трябва да помним, че дори когато е в някое тяло, той е също та­ка вътре в нас, във всичко и отвъд всички неща.

   Веднъж един поклонник го попитал: „Ти Бог ли си?” Бабаджи отговорил: „Бог е навсякъде; аз съм на това място”. Това е парадоксът на телата на Бог. Той е в тях и в същото време навсякъде.



   Кришна, Горакнат, Васища, Чайтаня Маха Праху и, разбира се, Херакан Баба са сред неговите по-про­чути и скорошни тела. Както вече споменах, Исус в библейската история нарича Бабаджи „Абба”; в Ста­рия Завет той е наричан също и Ангел Господен. В Корана той има повече от едно име – Кадир е името му в човешка форма, когато е учител на Мойсей; Ал­лах е основното мюсюлманско име за Бог.

   Едно от имената, върху което съсредоточавам вни­манието си в момента, е Сита Рам Баба – малко извес­тен садху от Покхара, Непал. Срещал съм се с много садху, но им липсва стила и присъствието на Бабаджи. Сита Рам Баба притежава тези качества. Това тяло изглежда около двайсет и четири годишно и с единия си крак куца. Поради този недъг повечето хора, които ме придружаваха, не го разпознаха, защото очакваха да го видят с тяло на рокзвезда, и не можеха да се отърсят от това очакване. Но при мен той осъществи много силна вътрешна комуникация по начините, по които само Бабаджи може да го направи. Той извър­ши това, защото бях готов да го разпозная в тази фор­ма. Подготвен съм да търся отвъд външния вид.

   Бабаджи няма начало, но се е раждал много пъти. Той никога не е губил божествеността си; той е бил йога-учител в първия си живот и тогава е победил смъртта.

   Като йога-учител той притежава способността да превръща тялото си в светлина. Той може да дематериализира тялото си, да отиде където пожелае във Вселената със скоростта на мисълта и отново да ма­териализира физическото си тяло, когато пожелае. Той може да управлява процесите на остаряването и подмладяването, постигнал е вечния живот на своя дух, съзнание и тяло. Той е на хиляди години, но тяло­то му остава младо. Той е съвсем обикновен човек и едновременно с това е неповторим, извисен и божест­вен. Изглежда е необходимо лично преживяване на срещата с него, за да възприемете това. Моите думи просто не са достатъчни.



   Бабаджи очевидно е най-съвършеният психоанали­тик, тъй като притежава космическа и вечна перспек­тива за личността на всеки индивид. Той може да ни преобрази бързо, стига да искаме. Ако всеки човек го посети във физическото му тяло, за да получи неговия даршан, или божествен поглед, всички хора неизбеж­но ще се превърнат в едно голямо семейство. За така­ва среща дори не е нужно да вярвате. Понякога най-невежите и най-скептичните хора имат най-красивите преживявания с него. 

За Бабаджи от книгата на Ленард Ор “Откажи се от навика да умираш – науката за вечния живот” 
(Leonard Orr, Breaking the Death Habit : The Science of Everlasting Life (1998))