“Те се завърнаха в своята Родина”

Затова се казва, че гробът на нашия Господ Иисус е бил намерен съвсем празен. Виждали са се само няколко навити парчета плат, т.е. външната дреха на старото тяло. За да може да види Господа, Мария трябва да “погледне назад”. Това “поглеждане назад” е стар гностичен израз за виждането в първоначалното, което сега е станало за Вас ново магнитно пространство. Там Мария Го вижда – Този, Когото вътрешно винаги е познавала, към Когото самата гя обаче още не може да се доближи, защото съществува още в старото състояние на обикновената природа. Затова й се казва: „Не Ме докосвай!”. Тук важи същият закон, който причини смъртта на Анания и Сапфира. Човек не може да се доближи до Другия с диалектичното, без да предизвика една катастрофа.

И ако Вие сега, в светлината на горепосоченото, се сетите за албигойците (катарите, богомилите), ще разберете за какво става дума. Тогава група пленници бяха зазидани живи в една пещера. Между тях и външния свят имаше стена с дебелина един метър. Намерението бе ясно: едно бавно умиране от глад без шанс за освобождение. Мислите ли, че те лежаха в калта и тъмнината и се вайкаха с дни, а може би и седмици наред, докато умрат? Не, тези, които от дълго време вече бяха превърнали симпатичната си нервна система в цереброспинална, знаеха, че сега тяхното време е дошло, тяхната задача е завършена и с един тласък на волята си те избягаха през нервус вагус от дрехата на своята маскировка и тръгнаха да посрещнат вечната свобода, оставяйки гроба празен.

Друга група от тях бяха хвърлени завързани долу в клисурата от върха на Кръстната планина, намираща се до Фоа (Foix). Мислите ли, че дочакаха резултата от падането – размазани, кървящи от отворените рани, с изпочупени крайници, умирайки в адски болки? Преди да паднат, те избягаха като с крила от дрехата на маскировката си – напред към Светлината на новия живот! Така беше и с качените на кладите, и с хвърлените в подземията. И когато позорната ръка на диалектичното насилие посегна  към тях, те се завърнаха в своята Родина, тъй като не бяха вече от този свят. Това е истината за „смъртта” на Иисус, това е истината за така нареченото „самоубийство” на старите катари.
 
Ян ван Райкенборг, “Идващият нов човек”