Значи ситуацията е формулирана колкото се може по-просто по следния начин: Чрез вашето съзнателно ученичество вие сте достигнали до едно определено състояние. В това състояние ви се предава една проекция на Духа. Духовните радиации в живото тяло се увеличават по сила като че ли ежечасно и ви докосват, без да ви форсират. Те не ви побеждават, а само се изявяват във вас.
Ако сега притежавате очите на сърцето, ако центъра на вашия микрокосмос, Розата, се е разцъфнала и е свързан с вашето телесно сърце, вие можете да възприемете, да видите картината, която ви се показва. И когато разглеждате картината, така, както трябва да се разглежда, вие вече не можете да се отделите от нея. Тогава вие сте свързан магнитно с Духа.
Сега ние трябва да ви обясним подробно всичко това, поради което на първо място се обръщаме към нашата планета, където вие сте роден като природно същество. Тази планета е между другото едно електромагнитно поле. То притежава седем сили, седем лъча, които определят вида на човека, които го владеят, направляват и го държат в плен. Като природно родено същество, човекът в своя живот бива ръководен, направляван и определен от седемте земни лъча. Цялото му същество се определя от тях. Неговата егоцентричност и всичко което принадлежи към нея, се причинява от непрестанно променящата се картина на седемте лъча. Всяко развитие от религиозен, окултен и хуманистичен вид не е, и не може да бъде нещо друго, свен една промяна в състава на седемте земни лъча, една вариация на същата тема.
Естествено също и смъртта не донася в това отношение някаква промяна. Защото това, което след смъртта остава от природно роденото същество в микрокосмоса, са остатъци от земния живот, които докато живеят в огледалната сфера, също така остават подчинени на земните лъчи. Това е и смисълът на стиховете 24 и 25 от нашия текст:
Доброто няма нито форма, нито образ. То е непроменливо по отношение на самото себе си и затова се различава от всичко друго. Затова безтелесното е невидимо за телесния човек. Ето защо това, което остава еднакво на себе си, непроменливото, е по-възвишено от променливото; а променливото е бедно в сравнение с непроменливото.
Седемте земни лъча са съвършено съгласувани със седемте Космократора на седмата космическа област, т.е. с диалектиката, с несъвършенството:
Нищо не съществува без произход. Но произхода, първоначалната точка на всичко останало, намира своя произход само в себе си. (26-стих)
Ако вашето начало лежи в диалектиката, в несъвършенството – а всичко, родено на тази планета се намира в несъвършенството – всичко това може да се размножава, да се увеличава и намалява, може дори да се подложи на известна култура, но линията на развитието води след един евентуален възход неминуемо отново надолу, защото това, което е породено, трябва да умре. Затова истински растеж, абсолютно развитие не са възможни в природата на смъртта.
Растеж, еволюция, прогрес от сила към сила и от красота към красота са възможни само в единството с първоначалния седморен Дух. Затова вие постоянно трябва да предлагате (освобождавате) място на Единството, трябва да се върнете към Единството с Бога. Който не е достатъчно силен, за да се обърне към това Единство, загива поради своята собствена слабост и остава свързан със съществото на смъртта. Значи този, който желае да победи смъртта, трябва да се върне към Единството с Бога. Само от единството могат да възникнат всички други процеси на развитие. Вас ви очаква едно поразително и прекрасно развитие, едно вървене от сила към сила. Ако този ход на развитие трябва да стане ваш, вие трябва да започнете отначало. Тогава трябва да се върнете към единството с Бога. … …
Откъс от “Египетският прагносис”, част 2, 1997г., Ян ван Райкенборг,
