Разберете ситуацията. Носителят на духовната искра, човекът с Розата в сърцето, потенциално е Божи Син чрез латентната еднополюсна способност за едно по-висше пробуждане. Когато притежателят на Розата, по природа смъртен, но по призвание безсмъртен, намери отново себе си в живота, в него първо трябва да възникне въпросът-удивление: “Защо живея, с каква цел съм тук?” Това удивление е последвано от обожание. Защото на въпроса “Защо живея?” Праатома, Розата на сърцето, реагира непосредствено. През цялото същество заструюва една радиация, Гласът заговаря. Така отговорът се издига в съзнанието: “Ти се намираш тук, в този смъртен живот, за да осъзнаеш своето висше божествено призвание, зова на безсмъртието, да се посветиш напълно на това висше призвание като душа-роза, да се посветиш на наградата на надпреварата, на наградата на душите – Пимандър.” Тогава заложеният в него латентен посев на Бога, пшениченото зърно на Иисус, Розата на сърцето, Праатомът, приема позитивния елемент. Той прониква навътре; принципа на Мария или Изида, приема тогава Светия Дух, или принципа на Озирис, и така се ражда Божият Син.
Ян ван Райкенборг, “Египетският прагносис”, част 2, 2009г.
