Поставете се сега в това състояние. Духът е проникнал. Пимандър и душата са съединени, и природнородения човек се чувства освободен. Неговото съзнание обхваща седемте лъча, и с тяхна помощ той може да се издига във Вселената и да отиде там, където съзнанието му желае да го заведе. Той осъзнава и изживява своето безсмъртие. Със своята духовна душа той познава и разбира всичко, което е на земята, на небето и над небето. Той разбира големия план на възвишеното Божество, защото освободеният по този начин може да чете този план с най-големи подробности. Значи той вижда доброто, единственото, независимо (нем. автономно) добро.
Но в това състояние той знае, че все още е свързан с една природно родена личност. Той постоянно се сблъсква с природата на смъртта, с едно обществено и социално объркване, което е толкова безгранично, примитивно и ужасно, че прилича на змийско гнездо. И така той изживява своето пребиваване в природата на смъртта като удар на съдбата. Затова той съвършено отхвърля сивата действителност, решително и принципно както никога досега. Той тегли всички консеквенции (последици) от това, за да се слее с Едното и Единственото.
Вие ще разберете, че отричането на телесните и безтелесните неща тук се отнасят за двете сфери на диалектиката. Фалшивият блясък на смъртната природа се превръща за освободения ученик в нищо.
В това състояние на голямо великолепие от една страна, а от друга като плътна сянка отстрани, ужасното изживяване на мъчението, което освен това трябва да се изпита обикновено в едно твърде слабо тяло, значи в това състояние ученикът приема Свещения Граал. Защото изливането на седморния Дух в светилището на главата, и чрез това и в сърдечната душа, е Свещеният Граал.
Свещения Граал дарява пробуждане в едно ново утро, но същевременно също и поглед в една непрогледна, черна нощ. Зад това естествено се крие едно намерение. В това състояние, вече не от света, но все още в света – и още как – ученикът може да действа в две области на Логоса: в света на живото душевно състояние, в областите на Златната Глава, но също и в природата на смъртта. И потвърждавайки това, той го върши.
Това е Свещеният Граал. Това е божествената Чаша. От една страна освобождение – от друга страна служене. Служене чрез освобождаване и освобождаване чрез служене. От една страна изпитването на нова болка, от друга страна изживяването на голямо прославяне. От една страна молбата: Отче, ако е възможно, нека тази горчива чаша да ме отмине”, а от друга страна: “Но да бъде не моята, а Твоята воля”, значи изпиването на горчивата чаша до последната капка.
Приемането на кръстния път до утрото на възкресението, и след това отново доброволното безмълвно слизане надолу: това е Свещеният Граал. Свободата, наградата на освободените, се ражда винаги чрез жертва.
____________
