Може би вече сте чували за Аполоний Тиански, тази мистериозна личност от началото на нашето летоброене. Аполоний Тиански е известен като философ от нео-питагорейската школа, който не само бил сравняван с Иисус от противниците на християнството, но дори бил считан от тях за по-велик от него. Неговото раждане, също както и това на Иисус, било известено от Светия Дух.
Той пътувал и проповядвал учението си в почти всички държави, разположени около античния океан. От всички страни се стичали хора да го слушат и той имал – според тогавашните представи – безброй много последователи. Вършил много чудеса, лекувал болни и влиянието му било толкова голямо, че там, където се появявал, воюващите народи спирали да воюват**. Разбирате, че поради това той бил преследван от църковните управници, многократно бил арестуван и изтезаван. Когато накрая искали да го хвърлят на дивите кучета, за да бъде разкъсан от тях, той загадъчно изчезнал.
След като напуснал световната сцена, историята на целия му живот била описана в книга. Така се появило едно евангелие от осем обемисти части, чието съдържание било толкова великолепно и впечатляващо, че младата християнска църква и нейните основатели се побояли от него. Не било по силите им да се справят с такъв противник и затова прибягнали до класическите църковни средства: убийство, преследване и унищожение.
Тъй като по онова време все още нямало книгопечатане, книгата на Аполоний Тиански се състояла от ръкописи, които били налични само в малък брой и било много лесно да бъдат откраднати, конфискувани и унищожени. Освен това народът бил принуждаван към ред по много жесток начин; така чрез добре изпитания метод на всяване на страх споменът за Аполоний Тиански бил заличен. И по-специално поради това, че същевременно бил приложен и друг метод, който се използва и до днес – фалшифицирането. От време на време се появявали текстове от и за Аполоний Тиански, които само посветените можели да разпознаят като фалшификации.
Така вече никой не можел да разбере какъв е бил този човек в действителност. По този начин в хода на времената Аполоний Тиански се превърнал в легендарен образ и никак не е учудващо, че много хора се съмняват дали изобщо е съществувал. Така целта била постигната – след няколко века упорити, енергични и интелигентно извършени действия Аполоний Тиански бил превърнат в мит, учението му било фалшифицирано и определено като мистериозно и нереално. Неговият корен, неговият произход, неговата историческа поява били обгърнати с много въпросителни.
След като постигнали това, заговорниците можели да продължат своята работа. Като дарение или по друг начин те разпространили в няколко обществени библиотеки фалшифицирани текстове на Аполоний Тиански, също така и на много други автори, по метода: „отнякъде намерени и изкопани”. Тогава интелектуалният свят се нахвърлил жадно върху тях. Разбира се, тези ръкописи били „разчетени и оценени” от предварително обучени за тази цел хора. Появили се дебели книги, с помощта на които един или друг можел да получи докторска степен. Така се разпространило семето на фалшификацията и изо пачаването. А онези, които поради незнание съдействали за това (и го правят и досега), горди със своите знания, понеже разполагали с основно анализираната мъдрост на Аполоний Тиански, станали жертва на заблудата. Също и много други са жертвани по този начин, защото изравянето на стари ръкописи е на мода и днес.
Ние обаче, които сме готови да вървим по пътя на Розата и Кръста, знаем, че истината много дълго може да бъде държана в окови, че много дълго може да бъде изопачавана, че служителите на истината могат да бъдат преследвани и нападани, но че един ден тя ще бъде освободена. Колкото по-дълго истината се държи скрита и се оковава във вериги, толкова по-силни ще бъдат напреженията и по-могъщо ще е един ден избухването на нейния огън, по-добно на изригване на вулкан.
Вие ще разберете, че Аполоний Тиански е един от най-великите. В зората на нашата ера в държавите, разположени около Средиземно море, в областите с високо развити за тогавашното време образование и култура, се появили известен брой велики служители на Универсалния гносис. Иисус, нашия Господ, бил един от тях. Те образували една група от посветени седем синове на Отца, или синове на Вдовицата, пратеници на душевното човечество. Така за нас е ясно, че Аполоний Тиански, също както и неговите братя, е вървял по един Кръстен път, път на страдание и жертва, белязан с кръвта на собственото му сърце. Той бил обичан от своите гностични последователи и мразен от слугите на диалектичната природа. Това развитие на нещата ни е толкова познато, че не е необходимо да го разясняваме по-подробно.
Ние искаме тази велика фигура да застане пред нашето духовно око и да бъде почистена от праха, заблудата и коварството на изминалите столетия. Искаме да ви покажем този Син на Отца, този пратеник на Бога такъв, какъвто е в действителност, тъй като в последния от дните Универсалният кръг на великите Божии синове отново е предприел инициативата за една грандиозна работа. Затова и Аполоний Тиански трябва да бъде поставен в светлината на Истината. Тъй като часът, предшестващ утринната зора, винаги е най-тъмен, сега може да се очаква, че инициативата на Младия гносис, отново да постави Аполоний Тиански в ярката светлина на действителността, ще бъде съпроводена от подобна, но отклоняваща инициатива от страна на диалектичната йерархия.
Нашите коментари се основават на няколко фрагмента от едно вече появило се по-рано издание на неговото творчество. От тези фрагменти вие ясно и точно ще разберете защо неговото учение е било заличено, а неговата историческа поява е била изтрита от съзнанието на хората.
Основаната от Аполоний Тиански гностична школа имала за цел непосредствената реализация на живота на душата. Той желаел да се отправи директно – без заобиколни пътища – към едната цел. Затова се обръщал към онези, за които предполагал, че притежават отвореност и разбиране. Неговото учение било абсолютно непригодно за диалектична употреба, непригодно за служителите на този свят. По-късно хората се разсърдили на Аполоний Тиански, че не се обръщал към „всеки”, че избирал и „отсявал” публиката си. Ние разбираме това, защото подобни мерки има и при Розенкройц.
Все пак не бихме били справедливи към Аполоний Тиански, ако не установим, че светлината на неговата любов и огромното му състрадание обгръщали цялото човечество и неговите чудни дела и изцеления, без изключение, са се случвали за благото на всички. Само по отношение на „завръщането у Дома”, в истинската действителност, той се обръщал директно единствено към онези, които наистина били готови да бъдат „заведени у Дома”. Той постъпвал така, защото знаел, че неговите братя действали на едно друго ниво и на една по-широка база; както например Иисус, нашия Господ, който се грижел повече за бъдещото поколение от избрани.
Затова Иисус се обръщал към масите и, както знаем, към доверения кръг от учениците си. Той говорел с притчи, със завоалирани изрази и символи, за да събуди у множеството копнежа и вярата. Ето защо било много лесно думите на Иисус да бъдат изкривени от противниците му. Какъв прекрасен метод било това за тях, да заимстват думите, с които един Божи пратеник се обръщал към множеството, и с тях да постигнат собствените си цели. Какъв прекрасен метод било това за тях, да издигнат Иисус в бог, в един неприкосновен, недостижим бог, а самите себе си – в негова църква и свещеничество.
Но едновременно с това споменът за Аполоний Тиански трябвало да изчезне от световната сцена, а неговото учение, също както всеки Гносис, да бъде унищожено. Защото Аполоний Тиански проповядваше за Богo-човека от херметическата философия, за Бога в човешка форма, за човека, който чрез трансфигурация и новорождение на душата сам може наистина да влезе в освобождаващия живот, да освободи Бог в себе си и да му позволи да действа.
„Голямата игра” не е бъдеще. Това е само една нова глава от играта, която вече от векове се играе с човечеството. Разкъсайте с един замах воала на заблудата и лъжата, в който ви държат пленени толкова отдавна, и оставете учението на Аполоний Тиански да въздейства директно върху вас. Направете го, използвайки всичките си сили! Така отдавате дължимото и на Иисус, нашия Господ, който преди две хиляди години ви говореше с притчи, защото по онова време още не бяхте съзрели да възприемете това по друг начин, да го разберете и да го осъществите.
В тази книга ние ще ви говорим за Никтемерон от Аполоний Тиански. Това заглавие бихме искали да преведем така: „Господният ден, който свети в мрака”, или „Богът, който е пленен в нашия микрокосмос”. Този ден е разделен на дванадесет часа, или фази, и всеки час съдържа конкретно указание по какъв начин Господният ден може да се осъществи и ще се осъществи от всеки кандидат. Методът е един път, водещ до пълното освобождение.
