Аз ще ти обясня подробно, о Тат, значението на следното, за да се отворят очите ти за мистериите на Бога, който е извисен над всички имена. Познай във вътрешно наблюдение (размишление) , че Той, който изглежда невидим за голямата маса, за теб ще бъде най-много изявен.
Защото Той нямаше да е действителен, ако не беше невидим. Защото всичко, което е видимо, някога е възникнало, някога е дошло до изява.
Но това което не може да се възприеме, съществува в цялата вечност, то няма изява:То е вечно и довежда до изява всички други неща.
То изявява всички неща, без самото да бъде изявено; то ражда, без да бъде самото родено. То не се показва в нито една видима форма, но дарява на всички неща видима форма.
Само създаденото притежава видима изява. Защото раждането, развитието, не е нищо друго, освен влизане във видимото.
Затова единственият Нероден е както без видима форма, така и невидим; но тъй като дава форма на всички неща, Той става видим във всички и всичко, и най-много за тези, на които Той желае да се изяви.
Затова Тат, сине мой, помоли преди всичко Господа, Бащата, Единственият, който не е Единият, а е произходът на Единия, да направи милостиво така, че ти да можеш да видиш този Бог, който е неизказано голям, и да остави поне един от своите лъчи да свети над твоето съзнание.
Защото само душевното съзнание вижда невидимото, тъй като самото то е невидимо.
Ако успееш в това, о Тат, Той ще направи очите на твоята духовна душа виждащи, защото Господ се показва в щедро изобилие навсякъде в целия Унивес.
В състояние ли си да виждаш душевното си съзнание, да го хващаш с ръце и да наблюдаваш с удивление Образът на Бога? Защото ако дори това, което е в теб, е невидимо за теб, как би могъл тогава Бог да бъде видим в теб за твоите материални очи?
Ако желаеш да Го видиш, помисли за Слънцето, за орбитата на Луната, за закономерния ход на звездите.
Кой закриля техният ред? Защото всеки порякък се определя чрез точно число и място.
Слънцето, най-големият от Боговете на небето, пред което всички небесни богове със страхопочитание правят масто, както пред един Крал и владетел, това огромно тяло, по-голямо от земята и морето, позволява на по-малки звезди да се движат над него. От страхопочитание или от боязън пред кого, сине мой?
Не описва ли всяка от тези звезди подобен или точно същия път по небето? Кой е определил за всяка една звезда поотделно вида и величината на нейната орбита?
Погледни голямата Мечка, която се върти около собствената си ос и включва в своето въртене цялото небе. Кой е притежателя на този инструмент? Кой е поставил границите на морето? Кой е дал на земята небе?
Това , о Тат, е Създателя и Господаря на Вселената. Нито място, нито число или мярка като израз на космическия ред не би бил възможен без Този, Който го е създал. Всеки ред е резултат на една творческа дейност. Само безредието и това което няма мярка показват нейното отсъствие.
Но дори и тези не са без Бог, сине мой. Защото въпреки че на безредното му липсва същината на реда, то въпреки това се подчиняма на Този, който още не му е дал своя ред.
О, дано ти се даде да бъдеш издигнат с криле във въздуха, и там, между небето и земята, да видиш твърдото тяло на земята и продълговатите вълни на морето, течението на реките, свободното движение на въздуха, буйността на огъня, движението на звездите, бързината на небето и хода на въртящия се около всичко това Универс.
Колко пълно с милост е това наблюдение, сине мой, когато човек вижда вътрешно всички тези неща като една светкавица: как неподвижното се привежда в движение и невидимото става видимо в творенията и чрез творенията, които Той създава.Такъв значи е редът на Творението и Творението е възхваляващият химн на този ред.
Ако желаеш да видиш Бога също и в смъртните същества, които са на земята и в дълбочината, премисли тогава, сине мой, как човекът бива построен в майчината утроба; помисли грижливо за майсторството на това развитие и разбери, кой е строителят на този красив и божествен човешки образ.
Кой е моделирал кълбовидната форма на очите? Кой е пробил отверстията на носа и ушите? Кой е отворил устата? Кой е опънал мрежата от мускули и нерви и ги е закрепил в тялото? Кой е прокарал канализационната система на кръвоносните съдове? Кой е дал твърдост на скелета? Кой е облякъл месото с кожа? Кой е разделил пръстите? Кой е разширил стъпалата на краката? Кой е прокопал изходните пътища през тялото? Кой е поставил далака на неговото място? Кой е дал пирамидалната форма на сърцето? Кой е разширил черния дроб? Кой е направил порьозни белодробните камери? Кой е създал пространството на коремната кухина? Кой е извадил на показ най-ценните части, а е скрил по-малко ценените?
Виж, колко изкусност и колко различни работни методи са приложени само за една единствена материя, колко творения на изкуството са събрани в един инструмент, всички безмерно красиви, всички съвършени по пропорции, всички различни едни от други.
Кой е създал всички тези неща? Коя друга майка, кой друг баща, освен невидимият Бог, който е създал всичко това според Своята воля?
Никой не твърди, че един паметник или картина могат да възникнат без скулптор или художник. Може ли тогава това Творение да се е появило без Творец? О, безкрайно заслепяване, о, абсолютна изоставеност от Бога (безбожие), о, най-ниска точка на затвореност.
О, Тат, сине мой, никога недей да оспорваш на Твореца създанията на неговите ръце. По-добре и по-силно от Божието име говори неговото величие от обозначението: Баща на всички неща. Само на него се полага да баде Баща; това наистина е неговото изявяващо действие.
И ако ме накараш да кажа нещо още по-смело: Неговата същност е, да опложда да поражда всички неща.
Така както без създател нищо не може да се появи, така и Творецът не би бил Вечният, ако не създаваше вечно: в небето, във въздуха, на земята, в дълбочината, във всички части на Универса, в цялата Вселена, във всичко, което е, и във всичко, което не е.
Защото в цялата Вселена няма нещо, което Той да не е. Той е както това, което е, така и онова, което не е. Всичко, което е, е изявил Той, и всичко, което не е, Той държи затворено в Себе Си.
Той, Богът, се издига над всички имена; Той, Невидимият, който въпреки това е най-много изявен; Той, който се вижда от духовната душа, но същевременно е видим и с очите; Той, Безтелесният, който всъщност притежава всички тела. Няма нищо, което Той да не е: Защото всичко, което е, е Той. Затова Той има и всички имена, защото те са от единия Баща. Затова Той също изобщо няма име, защото е Бащата на Вселената.
Кой би могъл да Те похвали достатъчно много или съответно на Твоята чест? Накъде трябва да се отправи окото ми за Твоя възхвала? Нагоре, надолу, навътре или навън? Няма път, няма място, няма нито едно същество извън Теб; всичко е в Теб. Ти даваш всичко и не вземаш нищо, защото Ти притежаваш всичко, и няма нищо, което да не Ти принадлежи.
Кога да изпея Твоят хвалебен химн? Защото невъзможно е да се схване Твоят час и Твоето време?
И защо трябва да Ти пея Възхвала? Затова, което Ти си създал или затова, което не Си създал? Затова, което Си изявил, или затова, което Си държал скрито?
И с какво трябва да Ти изпея химн на възхвала? Като че ли нещо ми принадлежи! Като че ли притежавам нещо собствено! Като че ли съм нещо различно от Теб!
Защото Ти си всичко, което аз мога да бъда. Ти си всичко, което аз мога да направя. Ти си всичко, което аз мога да кажа. Ти си всичко, няма нищо извън Теб.
Дори това, което не съществува, Си Ти. Ти си всичко, което е станало и всичко, което не е станало. Ти си Дух, ако бъдеш видян от духовната душа; Баща, когато дадеш образ на Вселената; Бог, когато се изявяваш като активна, универсална сила; Доброто, защото си създал всички неща.
Най-финото на материята е въздухът. Най-финото на въздуха е душата. Най-финото на душата е Духът. Най-финото на Духът е Бога.
___________
XXXI
Небесният кораб и корабния екипаж
Ако сте се задълбочили в текста на осмата херметическа книга, вие ще откриете, че тя желае да подари на изучаващия този текст едно непоклатимо, неприкосновено и възвишено понятие за Бога. Едно такова понятие трябва да се обозначи като несравним подарък, защото е база за едно действително човешко осмисляне. То е една скала в прибоя, опора в бедствията на живота.
От едно истинско понятие за Бога може всичко да се изведе, и то неминуемо ще заведе кандидатът до един добър край. Затова ученикът на гностичните мистерии трябва да бъде въведен, да бъде посветен в това понятие за Бога. Но ще бъде също така ясно, че за едно такова посвещение в човека трябва да се намира една база, една твърда почва, върху която то може да се осъществи. Затова още в самото начало се установява, че освобождаващото понятие за Бога може да се осъществи само когато кандидатът може да се приближи до това понятие с очите на новородената душа. Новораждането на душата е основата за познанието на Бога.
Така вие разбирате, че херметическото понятие за Бога в никой случай не може да има нещо общо с интелектуалното, разсъдъчно схващане. Това са резерви, които човек трябва да има по отношение на разсъдъчния тренинг в тази диалектична природа, против твърдението, че тренираният мозъчно човек превъзхожда другите. Напротив!
Когато казваме, че мозъчно тренираният човек със сигурност не може да се разглежда като превъзхождащ, това не означава, че трябва да имаме резерви по отношение на така наречения разумен човек. Ние ви желаем много разбиране, мъдрост и съобразителност, за да можете да се справите в този тъмен и труден свят. Но когато човек разглежда развитието на разсъдъка като средство за човешко освобождение, в резултат на което тренира разума с методите на модерния свят, тогава вместо превъзходство се развива едно интензивно мозъчно нараняване, и чрез появяващото се от това затваряне за всякакво освобождаващо светлинно докосване, започва едно голямо падение, с много опасни аспекти за засегнатия, за света и човеството.
Не, сърдечната (или духовната) душа (das Gemüt) е базата на познанието, на мъдростта, която дарява освобождение. И вие знаете от вече обясненото, какво разбира Корпус Херметикум под духовна душа (Gemüt). Това е новородената душа, която е срещнала своя Пимандер и се е свързала с него. С това ние дефинираме (определяме) целият начален процес на гностичното осъзнаване.
Гностичната пълнота докосва ученика в сърдечното светилище, в резултат на което се отваря Розата на сърцето, атомът на духовната искра, и ученикът може да тръгне по своята via dolorosa (виа долороза – пътят на страданията), по своя кръстен път. Това е пътят към Голгота (което означава: черепно място), към развитието на новите способности (възможности, сили) в светилището на главата по пътя към Ендура. Така се развива новото съзнание. Душата, която е тясно свързана с Духа и поради това е облагородила центровете на сърцето и на главата за тяхното възвишено призвание, притежава тогава очите на сърдечната, духовната душа (des Gemüts). Думата духовна- душа сочи в съвсем нов смисъл напълно към тази свързаност на фунциите на сърцето и главата. Истинското, висше, чисто одушевяване отваря латентните мозъчни центрове напълно за ясното мислене и разбиране. Затова осмата книга на Хермес се движи изцяло на плоскостта на освободения душевен човек и събужда сериозния ученик Тат към това състояние. Значи тук не се отправя нито един единствен апел към обикновеното мисловно насочване на природно родения човек.
…..
Само с очите на духовната душа, с душевното съзнание човек може да вижда открито това, което за другите, които още не притежават тези очи, е абсолютно скрито. Но в най-дълбоката си същност във вселенската изява нищо не е скрито, нищо не може да бъде скрито. Така наречените мистерии са невидими, само защото хората още не притежават очите, с които могат да видят ясно това, което е изявено. Всичко което Бог желае да разкрие от своето Същество и своите творения, може да бъде възприето. Ако всичко беше дълбоко скрито, то не би могло да съществува. Вие трябва добре да обмислите тази идея, защото тя е много поучителна и освобождаваща, а освен това премахва много заблуди и опасности.
В седемте космически области на огромния, вечен Универс, вечният Логос е изявил всички свои дела; и той все още продължава да се изявява по този начин. Изяваване означава раждане. Всичко, което е изявено, може да бъде познато, изследвано и изпитано. Когато законът за развитието на духовната душа бъде изпълнен от ученика, той може да схване всичко което е изявено в цялата Вселена. Тогава за него вече не съществуват препятствия. Когато разберете това, вие вече няма да ставате жертва на престъпното ескплоатиране на мистериите, което многообразно се практикува в този свят. Това е една експлоатация на човешкото несъвършенство. …..
Откъс от “Египетският прагносис”, част 2, 1997г., Ян ван Райкенборг,
